Рекорден брой зрители на Античния театър за ансамбъл „Българе“

Холивудският ас Бен Крос бе част от спектакъла

Една срещу друга се изправиха българска и шотландска гайда

Паулина Гегова

В България има някаква скрита магия. Всеки край на света е сам по себе си магически, но тук има нещо, което не може да се обясни. То стои загадъчно зад завесата на бита и хвърля в смут останалите цивилизовани нации. То е неравноделно, романтично и изпълнено с музика.

Точно тази част от родната история представя ансамбъл „Българе“, който снощи събра толкова много хора на Античния театър, че той се пукаше по шевовете. Имаше седящи дори по стълбите. Хората са зажаднели за българското, имат нужда от него. Да си припомнят какво сме, защо сме и да се почувстват горди от малката ни родина, която крие толкова много.

Целият спектакъл започва с един филм, в който в Ориент експрес се возят ирландски журналист и унгарски композитор. Журналистът пътува за България, за да умре в нея. По време на пътя, той отваря очите на композитора за неравноделната музика, като тотално преобръща мирогледа му. Разкрива му част от тайните на българските традиции, които го омагьосват и карат да се чувства несигурен в собствения си професионализъм. В брилянтната игра на Бен Крос се вижда истинска обич към българското, сякаш наистина е преживял случките, за които разказва. Не по-зле му партнира и българският актьор – Атанас Сребрев в ролята на унгарския композитор. Историята показва седем танцови и музикални картини, обхващащи всяка област на България – Родопска, Тракийска, Шопска. Ансамбълът изпълнява дори варненски кючек, който няма нищо общо с новоприетата форма в настоящето.

Самите танцьори са феноменални. Краката им се движат толкова бързо, с такава лекота, че Lord of the dance биха им завидели. Липсата на сценография само спомагаше изпъкването на изключителните им умения. Картините бяха забавни – илюстрираха се кръчми и мегдани, или пък семпли и интимни фонове. На финала се представи дори традиционна сватба, със сладка ракия и каруца.

Един от най-любопитните моменти бе този, в който българка гайда се надсвирваше с шотландска. Колкото и величествен да е този инструмент, шотландската е ограничена откъм звуци. Не същото важи и за родната, обаче. Свирнята приключи в полза на родната, която в ръцете на солиста правеше чудеса. А зрителите се почувстваха толкова вдъхновени. Възвърнаха поне за малко самочувствието си на народ с качества. 

Цялата статия и снимки може да видите на КАПАНА.БГ